През миналата година в САЩ избухна "отровен" скандал. Повод за множество статии станала смъртта на мъж, който използвал препарат от жабешка отрова, усилващ сексуалното влечение. По погрешка той изпил отровата, вместо, съгласно инструкцията, да я втрие в кожата си. Но според американските лекари всеки способ за използване на това средство представлява опасност за здравето, доколкото препаратът съдържа вещества, нарушаващи сърдечния ритъм.
Още Парацелз твърдял, че всичко е отрова и нищо не е лишено от токсичност; само дозата прави отровата незабележима. Границата между отровата и лекарството е много условна. Отровите в терапевтични дози лекуват, а излишъкът от лекарства убива. Между впрочем и обичайната доза лекарства също в повечето случаи е предназначена за убийство и в този смисъл представлява отрова, но не за нас, хората, а за това, което ни пречи да бъдем здрави - вирусите, вредните бактерии, гъбичките и др.
Известно е, че арсеникът се съдържа във всички растителни и животински организми - това е доказал още знаменитият токсиколог Матео-Хосе Орфила. Морските растителни и животински организми съдържат средно стохилядни, а пресноводните и наземни организми - милионни части от процента арсеник. Въпреки това думите "арсеник" и "отрова" се възприемат от повечето хора като синоними.
В Средновековието именно арсеникът оглавявал хит-парада от отровни вещества, измествайки другите растителни отрови - та нали при разтваряне във вода или вино, той не оцветява течностите, и освен това няма миризма. Препаратите от арсеник били толкова евтини и общодостъпни, че с тях били отравяни не само крале и придворни, но и мишки, откъдето, както се предполага, и произлязло названието "миша отрова".
В черното си дело отровителите проявявали ужасяваща изобретателност. Отровата, сложена във вино - това все пак е прозаично. Много по-оригинално е да се отрови книга, обувки, нож, нощна шапчица. Или методично да се смесва мишата отрова в храна на неголеми порции, за да се избегне внезапната смърт, която би предизвикала много въпроси. Съществува версия, че именно така, тихичко и бавно, в течение на четири месеца, отравяли Наполеон.
В медицината арсеникът бил използван за терапия на венерически болести, тиф, малария, ангина. И продължава да се използва, макар и не така масово. Кой не е сядал на зъболекарския стол, за да му сложат временна пломба с арсеник? Та нали това е изпитан и разпространен способ да се убие болният зъбен нерв. С помощта на изкуствено получени радиоактивни изотопи се уточнява локализацията на туморите в мозъка и се определя степента на радикалност на тяхното отстраняване.
През миналата година в списание Nature Cell Biology били публикувани резултатите от изследване на група френски учени от Института по хематология при Университета Париж-7. Валери Лалеман-Брайтенбах и нейните колеги стигнали до извода, че арсеникът трябва да бъде реабилитиран в качеството на лечебно средство. Изследователите изяснили, че при една от формите на левкоза триоксидът на арсеника предизвиква деградация на най-важния за левкозните клетки белтък. Развитието на болестта се характеризира със сливане на белтъчините PML и RARA. Генът, който се образува в резултат на тяхното взаимодействие, отговаря за левкемизацията на клетките. Още по-рано екипът на професор Хюго де Тие от същия университет доказал, че мишата отрова регулира свързването на комплекса PML/RARA с помощта на белтъка SUMO. Но процесът на разпада на тази връзка оставал непонятен.
Сега изследователите успели да намерят нов фермент, RNF4, който играе ключова роля в опознаването и разрушаването на връзките в комплекса PML/RARA, видоизменен с помощта на арсеника. Засега опитите се ограничават с клетъчни култури и още е рано да се говори за нов революционен начин на лечение, но изследователите предполагат, че тази тактика има голямо бъдеще.
Друга отрова - живакът, е един от тежките метали, замърсяващи околната среда. Макар че всички живачни соли са отровни, много от тях се използват в медицината в качеството на антисептици. В наше време болшинството неорганични съединения на живака постепенно се изваждат от медицината за сметка на органичните живачни съединения, неспособни към лесна йонизация и поради това не толкова токсични и по-малко дразнещи тъканите. А амалгамите с живак се прилагат за зъбно протезиране. Живакът намира също широко приложение в хомеопатията, наред с растителните отрови аконит и беладона.
Отрова от джунглите
Отровата кураре, извлечена от няколко растения от род Strychnos, е по-известна на европейците от приключенските книги - туземците в Южна Америка намазват с тази отрова своите стрели. В Европа хората се запознали с курарето през XVI в. при завоюването на Южна Америка. Местното население активно използвало тази отрова по време на лов, преспокойно изяждайки отровените животни, тъй като смърт настъпвала само при попадане на отровата в кръвта на жертвата, докато през стомашно-чревния тракт тя изобщо не действа.
Днес в медицината производни на курарето се използват при операции на сърцето и белите дробове. Тези препарати осигуряват пълно отпускане на мускулите и прекратяват собственото дишане на болния. По време на операция кръвта на пациента се насища с кислород с помощта на апарат за изкуствено дишане. Препарати, получени на базата на кураре, се използват и при някои нервни заболявания, съпроводени с конвулсии.
От същите растения, от които се получава кураре, през 1818 г. било извлечено и друго отровно вещество - стрихнин. По своята токсичност стрихнинът се отнася към групата на извънредно опасните вещества. Смъртоносната доза за човек е само 200-300 мг. А в терапевтични дози стрихнинът се използва при общо понижение на обменните процеси, бърза умора, хипертонична болест, отслабване на сърдечната дейност поради интоксикация и инфекции.
Това са примери за вещества, първоначално описани като отрови, които след това намерили приложение в медицината. Но се е случвало и обратното - само в процеса на експлоатацията на редица лекарства били открити техните токсични свойства. Такава съдба постигнала много наркотични вещества.
Пълният текст чатете в новия бр.3 на в. "Лечител".
